През късната античност (4-5в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1км. от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата, Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор. По-късно манастирът станал женски православен и бил обитаван до падането на България под Турско робство в края на 14в. Въпреки че манастирът е бил разрушен, споменът за магическия извор се предавал от поколение на поколение. През 1898г. Стоян Ганев от село Кабиле, докато си почивал на нивата след работа видял в съня си жена облечена в черно, която му посочила мястото на лечебния извор. Орачът започнал да копае на това място и наистина се натъкнал на водата. По-късно, за съжаление, неразбирателства със съселяните му го принудили да закопае извора. Според преданието селянинът ослепял на минутата. През 1918г. възрастна жена от Сливен (Мария Маринова) открила отново извора след пророчески сън. Там щедри хора построили малък параклис, около който постепенно се издигнал манастир. Сторителството на манастира започнало през 1919г. и продължило до 1944г. Най-голяма заслуга за успешното приключване на строителството имал Георги Николов от село Ген. Инзово, който пътувал с години от село на село и събирал дарения за манастира. От 1995г. манастирът се оглавява от 26-годишната игуменка Минодора. Освен нея, манастирът се обитава само от още 4 монахини. Благодарим на Bulgarian Monastery за предоставените материали. За повече подробности посетете: Българските Манастири